Ара Чериблум

Помня този ден като вчера, макар и да са изминали около...седемстотин години. Никога няма да забравя болката и разочарованието от това да загубя живота си толкова млада. Можете ли да си представите... Да си едва на двадесет и две, ученолюбива и старателна във всяко едно отношение. Да си се старала да придобиеш слава на едно много добро, възпитано и сдържано момиче. И най-вече - нечия бъдеща съпруга. От мисълта, че го загубих завинаги ме боли най-много. Защото тъкмо бях открила човека, който и родителите ми одобряваха, а аз обичах с цялото си сърце. Дори не бях предполагала, дори не се и бях замисляла какво щеше да се случи ако умра. Не си бях давала сметка, че има толкова неща, които не съм направила, а исках да направя. И всичко се срина в един кратък миг. В ръцете на любимия ми...
Името ми е Арабела Чериблум. Странно, нали? Но аз винаги съм го харесвала, защото е различно и някак...симпатично? Звучи безобидно. Или поне създава такова впечатление. Това е добре за един демон, който се опитва да се впише в човешкия свят близо седемстотин години, нали? Е, впише е силно казано. По-скоро демон, който се опитва да прикрие истинската си самоличност, защото вероятността да бъда върната обратно в онази мрачна дупка – Ада – където всичко предвещава само и единствено болка и мъчение.
Истината е, че не помня много от живота си като човек. Имам смътни спомени за семейството и приятелите си. И за това, че съм била пълната противоположност на това, което съм сега.
Деня в който се случи онзи "инцидент", както го наричам, не предвещаваше ни най-малко нещо, което застрашава живота ми. Но човек никога не знае. Никога. Но като се замисля, всичко в живота ние предначертано. Може би отдавна е бил набелязан начина на моята нелепа смърт, както и неочакваното продължение на живота ми. Без дори да предполагам за това, някой е начертал житейският ми път и краят му стигаше до този ден. Този някой беше баща ми. Истинският.

Денят беше 21 септември. Годината – неизвестна. Беше толкова отдавна, че е изключено да помня това. Но датата няма как да я забравя. Рожденният ми ден. Сигурно си казвате – Как може да не знае годината, като е ставала на двадесет и две?! - и това би било много уместен въпрос. Но се обзалагам, че и вие надали бихте помнили неща случили се в предния ви живот, който е минало за вас от близо седемстотин години.

Loading...