Площада ♥

Ах, Хелоуин.
Такъв страхотен празник, но без смисъл. Защо въобще трябваше да се празнува Хелоуин... където хора се маскират като чудовища. Та Даркстоун нямаше и един човек. Ангели, демони, зооморфи, хибриди. Какво ли още не? Но защо пък да не се отидеше на празника. Просто губене на време. Това щеше да направи и Джеймс Морган, вече си беше отредил среща с една негова много добра приятелка, на име Даяна. Двамата се познаваха от малки и бяха най - добри приятели. Хибридът още си спомняше времената, които големите закачаха момичето, а Джеймс я защитаваше със способностите си на зооморф. Но тя беше нещо като демон, не напълно защото беше конник на Апокалипсиса или по - точно смъртта. Хората трябваше да се пазят от нея, и да не я ядосват. В момента той се оправяше. След дълъг душ и вана отиде до гардероба и започна да избира облекло. Хавлията му беше на косъм на падне, но какво толкова. Живееше си сам в голямата къща. Ето, че това и стана. Хавлията падна. Но на него не му пукаше, щеше да закъснее, ако не побързаше. От гардероб 23 метра и толкова дрехи, че чак трябваше да се качва на стълба за да си свали някоя дреха, най - накрая избра облеклото си. Нямаше да е някакъв странен костюм, за който да спечели нещо. Имаше си всичко... пари, любов, късмет. Първо си облече червени боксерки, чорапи, дънки, на които места бяха прокъсани (такъв им беше модела), тениска с оранжева тиква, която държеше нож и имаше надпис 'come and I kill you'. Друг аксесоар бяха десетте му гривни и шал на бели и черни квадратчета. А за обувки избра най - скандалните му кецове. Високи, с език отвън. А цветовете бяха основно черно, на места червени квадрати, отзад бели квадрати, а на езика му пишеше 'James Morgan' със зелен цвят. Сега започна да търси ключа за вкъщи, десет минути търсене и не го намери. Накрая му писна, излезе и затръшна вратата. Изкара от джоба си магическа пръчка и произнесе заклинание 'веднага изпълни и вратата заключи'. Набързо всичко в къщата му се заключи. Погледна часовника, имаше още десет минути. А животното в което можеше да се превръща беше вълк. Набързо, само за едно мигване се превърна в него. След това започна да бяга с каквато скорост можеше. Дори усещаше, че е с над 80 km/h. За пет минути вече беше пристигнал там, и преди да пристъпи прага на тържеството, което щеше да се проведе няколко дена се превърна в себе си. Оправи косата си, все така вдигната нагоре. Тръгна към площада с огромната тиква, където им беше срещата. Сега да върви бавно и по бавно. Докато вървеше разглеждаше какво има тази две хиляди и дванадесета година на Хелоуин. Тази година беше малко по - добре от миналата. Тази имаше и състезания по готвене, стреляне с пушка, за най - добър костюм. Миналата беше още много по - зле. Ето, че отдалече се виждаше голямата тиква с многото свещи вътре. Това беше най - хубавото нещо в тържеството. Там чакаше една млада девойка, красавица. Да, това беше Даяна. Докато се приближаваше близо до нея се усмихваше и подхилкваше. Когато стигна я прегърна силно, а тя му отвърна. Усмивката на лицето му стана още по - силна от преди.
- Здравей ! Закъснях ли много ? - попита той с кучешко изражение на лицето.

Хелоуин, Хелоуин, Хелоуин.
Толкова глупав празник. Даяна така и не разбра кой идиот го е измислил. На 31 октомври се почиташе бог Самхейн, Самхайн.. но естествено това беше останало надалеч в миналото. Дивайн трябваше да се примири като всяка година с всички отвратителни, пищящи деца. И да запази голямо самообладание, когато покрай нея минаваха.. разни.. лигльовци, решили, че ще бъде много оригинално да се облекат като нея. Тоест Смърт. И идея си нямаха, че черното наметало, сърпът, пляскането и подскачането нямат нищо общо с реалността. Всеки човек имаше определен брой години /освен, ако наистина не я ядосаха. Тогава не оставаше жив в радиус 10 км/.. нямаше нищо забавно в това да отидеш и да отнемеш живота на осемгодишно детенце, само защото такава е съдбата й. Да.. да бъдеш Смърт определено не беше да си сочиш с пръстче 'ти ще живееш, ти не' и да се забавляваш, докато крякаш и пляскаш зад жертвата си. Даяна беше толкова разочарована от този свят, че понякога й идеше просто да унищожи всичко живо и да се създаде един по- приятен за живеене свят. Но великите й размисли върху живота бяха почти комични, предвид.. ахм, самата й същност. И да се надяваше на по- добър свят и да не се надяваше, нищо нямаше да се промени. А точно днес имаше среща с един от малкото си истински приятели и не смяташе да я проваля с обичайните си черни размисли. Надигна се от леглото си с широка прозявка и тръгна към банята по бельо както си спеше. Живееше сама в малкият си апартамент и през повечето време черните завеси бяха плътно спуснати, оставяйки я да разчита на електричество или на свещи. Студеният душ я поободри и Даяна почти се усмихна на отражението си в огледалото. Почти. Дая се запъти гола, протягайки се към гардероба си. Предполагаше се, че трябва да се облече като.. нещо. Но за нея беше абсурдно, а и реалното й демонско лице можеше да вкара всекиго в психиатрия. Дивайн въздъхна, но в главата й проблесна една идея, която я накара да се усмихне дяволито. Сграбчи един черен, кожен клин с бял потник, на който имаше кръст и се облече набързо. После внимателно извади една доста стара на вид кутия и внимателно я прибра в чантата си. Обу първите черни, високи обувки, които й се изпречиха, излизайки набързо. Не забрави да прати въздушна целувка на котката си, която мързеливо отвори едното си око и измърка в отговор на целувката.
Всичко живо се беше събрало на площада и Дивайн се усмихна вътрешно, когато видя тиквата. Харесваше меката, жълта светлина, която излъчваше и как всички приличаха на сенки, докато се движеха наоколо с черните си костюми. Даяна се спря зад едно дърво и отвори внимателно старата кутийка, която взе от гардероба си. Вътре върху кадифе лежеше едновременно най- прекрасната, страшна и загадъчна маска, която някой някога беше виждал. Беше ужасно странна и покриваше само очите. Беше й подарък.. от много, много стар приятел. Даяна си я сложи и застана точно пред тиквата, където имаше среща с Джеймс. Чакаше го около двайсет минути, но не беше необичайно. Приятелят й винаги закъсняваше, а и така се наслаждаваше на повечето уплашени погледи, които й се хвърляха.
Дивайн видя насреща си Морган, точно когато отлепи поглед от замръзналото от страх дете, което я наблюдаваше в ужас цели пет минути. Джеймс я прегърна и я пита дали е закъснял много с кучешка муцунка.
- Ти винаги закъсняваш много, друже.- саркастична усмивка се плъзна на лицето й и тя го целуна по бузата. Наистина се радваше да го види, макар и да не го показваше чак толкова явно.
- Е къде ще ходим днес?

Глупави дечица.
Толкова малки, грозни, с глупави костюми. А срещу него стоеше толкова красива млада дама, или по - скоро приятелка. Въпросът, зададен от него по рано, гласещ дали е закъснял беше му отговорен с израза 'ти винаги закъсняваш, друже'. Джеймс ? Да закъснява, Даяна говореше пълни глупости. Да не беше пияна? Засмя се при тази мисъл и разтърси глава. Когато се осъзна му беше зададен друг въпрос. А именно това на къде щеше да тръгнат двамата стари приятели.
- Ако искаш да се разхождаме из площада. Нямам намерение да сядам. - засмя се той и видя как Дая кимна с глава. Точно когато Морган се завъртя, за да тръгне едно малко изчадие се блъсна в краката му. То беше ниско, русо, със сини очи и с костюм на върколак. Джей не харесваше такива мъници да му се пречкат, погледна приятелката си, извади магическата си пръчка и под носа си измрънка заклинание 'веднага ти не се лигави, ти гол остани'. За момент вече нямаше костюм, дори нямаше никаква дреха. Дяволски смях се разнесе из площада и с глава посочи пътят напред. Двамата тръгнаха и започнаха да говорят.
- Е, Дая. Как ти мина лятото? Спокойно, имаше ли убийства? - не биваше да се заиграваш с конник на Апокалипсис, но знаеше, че Даяна нямаше да му направи нищо. Най - вече пък да го убие. Слънцето вече залязваше, а малките пухкави бели петна в небето, наречени облаци се разтлаха из небосвода. Очите му огледаха наляво-надясно и започна да разглежда магазините, не че не беше видял около двадесет магазинчета, преди да дойде до площада. Ето, че и момичето започна да говори и да обяснява как и е минало лятото. А когато свърши, момчето беше зашеметено от историята и. После тя попита същото.
- Ами какво да ти кажа Дая. Лятото ми мина ту супер, ту гадно. Глупавото в лятото беше, че грозни същества минаваха покрай мен и трябваше да им гледам грозните лица. Имаше моменти, които имаше бой. Почти не ме убиха, но това е друг въпрос. Хубавото беше, че излизах много. Прибирах се само за един час и след това едвам едвам спах. - засмя се и се прозя. Внезапно започна да вали като изведро, но това не спря двамата приятели. Още си спомняше времената, в които излизаха посред полунощ да играят на топка например.
- Спомняш ли си времената, които играехме вечерта по тъмно? - намигна и.