Lucius Darth

1. Луциъс Дарт
2. 28 януари
3. Характерът на Луциъс е доста интересно нещо. Свързан с множеството му пороци, въпреки предполагаемата му божествена натура, той е променлив всяка секунда. В един момент той е готов на всичко за всеки, готов да помогне с каквото може за някой, който технически му е непознат. Тази негова черта е положителната му страна заедно с богатия му речник, който му помага да убеди когото и да е в онова, което говори. Неговата реч по принцип е тиха, гладка и сравнително бавна. Въпреки това всеки, който го слуша, разбира точно какво иска да каже. Това, което излиза на пръв поглед и онова, което се крие между редовете. Точно в това е най-добър Луциъс – в неизказаните неща. В онези пропуснати думи, които впоследствие звънтят в съзнанието на събеседниците му.
Това, което придава баланс в характера му, е очевидната любов към всичко онова, на което Бог е сложил отрицателен етикет. Луциъс е ангел, но не в онзи смисъл на думата, който всички възприемат. Неговият ореол е прекъснат кръг, напукан от многото прегрешения, които той е направил през краткия си период като Божие създание. Неговата любов към марковия алкохол, към красивите жени, към природните опиати, наричани с различни цветисти имена, го прави един не-толкова стърчащ, но все пак видим трън в очите на Създателя. Ала въпреки това, Луциъс все още притежава своето начупено ореолче и продължава да въздава съмнително правосъдие по света.
Любовта му към природата е още една положителна черта на характера му. Луциъс обича залезите, с онзи наближаващ край, който без съмнение носи началото на една нова надежда. На изгрева, който носи със себе си обещанието за по-добро бъдеще. За по-светли дни, в които всички мечти могат да станат реалност, в които дори и най-смелите желания се превръщат в действителност. По тази логика идва и обичта му към изгревите. Началото на нещо ново. На нещо по-добро. Интродукцията към една напълно непозната история. Прелюдието към красива опера. Експозицията към един литературен шедьовър. Началото на новия ден.
Но с тази негова любов към природата идва и един грях, който не го прави точно трофей за Господ. Това, разбира се, е любовта му към секса на открито. По думите на самия Луциъс, няма нищо толкова приятно, както секса на поляна, неприкрита от нищо. Хладният полъх по задните части, скритите очи, наблюдаващи от всяко кътче на хоризонта, адреналина, който потича във вените ти, когато осъзнаеш какво действително правиш. А също и онова леко потръпване, когато извадиш половият си орган и го развееш наляво-надясно. По този начин сякаш казваш на света всичко онова, което половината свят желае да изрече колкото може по-високо – Яжте ми... Така, мисля, че няма нужда да навлизаме в подробности.
Друга черта на характера е любовта към книгите. Отново едно от любимите му неща, писменото слово придава една нова реалност за Дарт. В тези истории, писани от мъдреци и философи, той намира един нов поглед към проблемите на света. Една нова гледна точка към ситуацията, в която се намира, в която се е намирал и в която ще се намира света. Проблеми, решения, предположения – всичко това придава една душевна ерекция на божественото създание, докато неговото съзнание се погъделичква от сложния език, на който са писани тези произведения.
Но философските романи не са единственото нещо, което привлича интереса му. Трилърите също са негов любим жанр. Езикът, на който са писани тези произведения, едновременно учудва и разочарова Луциъс. Свикнал със сложната структура на философските есета, които той чете всеки ден, мъжът намира това писание за едва ли не смешно. Един уважаващ себе си автор не може да използва подобни примитивни изразни средства, ако иска да спечели уважението на читателската общност. Главната цел на литературата е да стимулира и читателя и автора. А този начин на писане не прави нито едно от двете.
Същевременно с това разочарование идва и удивлението. Удивление как един човек може да каже толкова много неща с толкова малко думи. Образованият ум може да намери всичко в тези романи – любов, предателство, омраза, лоялност, уважение. Фактът, че те не са очертани като главна тема в романа ги прави още по-трудни за забелязване. Но веднъж щом те бъдат осъзнати, те стават най-важни. И точно това ги прави толкова красиви.
Не обича многословието. Въпреки че е създание на Бога и това донякъде го задължава да говори с много думи, за да може ясно да изрази посланията си, точно според самия Луциъс, това не го задължава да го прави. Обича да говори кратко и ясно, не обича да добавя думи там, където те не са нужни и да пропуска такива там, където те са най-необходими.

4. Външен вид (опиши)
Сравнително висок, с донякъде спортна структура на тялото, макар и не толкова изявена. Лицето му се доближава до елипсовидната форма, косата му е средно дълга, почти винаги носена изправена нагоре. Но не винаги с желания ефект – в повечето случаи прическата излиза страхотно. Но в останалите е като гнездо на птички. Очите му са с бадемова форма, сини на цвят, с неофициалната способност да виждат през фасадата, изграждана от събеседниците му, за да разбере истината. В тези очи е възможно човек да се изгуби.

5. История
Всичко е започнало със създаването на света. Господ е събрал своя армия от довереници, дал им суперсили, с които те да поддържат положението на земята такова, каквото Той е желал да бъде. След известно време тази група, наричани неофициално „ангели“ започнала да оредява, вследствие на растящата гордост на някои от членовете й. Някои останали, други си тръгнали. Но това далеч не е онова, което искате да знаете, нали?
Моята история започва точно тогава, когато е започнало отцепването. Нека поясня нещо, преди да скръстим крака и да започнем да си разказваме страшни истории – самият аз никога не съм се отричал от Бог и никога няма да го направя. Съвсем друго би било положението ако Той го направи. Все пак ако трябва да бъдем честни той разполага с всичко, което пожелае. В един модерен свят той би бил администратора, който управлява всичко на този свят. С мисълта за него се събуждаме, с мисълта за него изкарваме деня, с мисълта за него си лягаме. Не мисля, че има някакъв по-ярък пример за неговото значение на този свят и неговата сила. Той е шефът. Точка.
Но нека се върнем обратно към моята история. По времето на отцепничеството, много ангели бяха решили, че това следване на заповеди не е точно онова, което са си мислели, че ще бъде. Тогава те бяха решили да странят от Него и малко по малко започнаха да живеят в света на простосмъртните. Силите им още не ги бяха напуснали, понеже все пак те бяха ангели – децата на Господ. Образно казано, разбира се. Колкото и да беше силен, Всевишния не можеше да направи толкова деца с една или повече жени.Дори най-силният полов орган не можеше да произведе толкова много... но както и да е, отклоняваме се от темата. Много от тези негови хипотетични деца започнаха да живеят като онези, които се бяха заклели да пазят. Някои намериха семейство, докато други използваха дарбите си чисто и просто за да се забавляват. И тогава Той трябваше да направи нещо. Трябваше да ги накаже някак, да ги „побутне“ към онова, което трябваше да правят първоначално – наблюдавай, без да се месиш. Те трябваше да бъдат върнати към мисията им, някак да им бъде втълпено, че онова, което правят е грешно, някак неморално дори.
Но не. Създателя стоя на задните си части и остави положението да бъде такова, каквото си беше. Без намеса, без съдене, без нищо. Просто остави нещата да се развият по естествения си път. Който, както разбрах около двайсет години по-късно, беше предначертан не от кого да е, а от самия него. И като гледах от мястото, на което се намирах умствено в настоящето, някак ми се иска да знаех тогава онова, което знам сега. Понеже тогава аз бях паническия глас в тихата тронна зала. Аз го умолявах, аз повишавах тон, наричах го с имена, които се пазеха за смъртните врагове. Аз го обвинявах във всякакви неща, а той просто стоеше и ме гледаше. Без да прави нищо, просто стоеше и поглъщаше всичко, което насочвах към него. И когато приключих, на лицето му се появи усмивка. Но не онази, която символизираше краят ми, не. В нея нямаше нищо злонамерено. Това беше най-милосърдната усмивка, която някога бях виждал. Тогава и сега.
Наказание за мен не последва. И до днес не мога да разбера как Господ беше намерил милостта и любовта да остави такива жестоки обиди и обвинения ненаказани, но нещата стояха по този начин. Ала щом се разровех из мислите си осъзнавах, че по този начин той може би даваше пример за всички, които той покровителстваше. Тези, които бяха тогава и тези, които идваха след нас. Той водеше с примери, а не само с думи. И може би точно това ме беше направило онова, което бях днес.
(Следва продължение. Историята не е дори една десета готова ;д)
6. Допълнително (пуши, пие и т/н)
Пуши, пие, развратничи.
7. Способност:
Описани са в характера. Ако на някой не му се чете, по-късно ще направя списък.
8. Снимка + ЛИК на героя.
Миша Колинс (Misha Collins)

ОДОБРЕН !!