Кафене 'Fuck Yeah'

Дойде мига за щастие. Едмънд получи цяла седмица отпуска от своето поделение и можеше да се върне обратно в цивилизацията. Разбира се посети единственото място в света, където нямаше значение, че носи дарбата на върколак. Това място се казваше град "Черен камък". Все още носейки своята униформа капитан Черно Влечуго започна своето скитане. Не след дълго се озова в източната част и веднага погледна му се прикова в местното кафе. Силно впечатление правеше това, че имаше огромно количество клиенти днес. Едмънд се настани удобно на една от масите, поръча си силно кафе и запали от любимите си цигари. В главата му започнаха да преминават потоци от мисли. Беше му трудно да се концентрира да размишлява само върху едно нещо. В един момент мислеше за своята слабост към хазарта, а в следващия за военната служба. След няколко минути вече посръбваше от топлото си кафе. В този момент неговото шесто чувство се задейства. Нещо щеше да се случи. Предвкусваше нежелана среща със създание от друга раса. Веднъж почуствал тази внезапна тръпка по своя гръбнак, тялото му започна да действа на автопилот. С лявата ръка придържаше чашата около устата, а дясната машинално се спусна към неговият служебен пистолет. Отне му само миг преди да е готов да убива и разкъсва. Едмънд беше готов за срещата. В този миг пред него се яви младолико и красиво момиче:
- Здравей, може ли да седна при теб, защото няма други места? - Сърдечният поздрав на девойчето накара капитана да се усмихне под мустак. Явно толкова години военна служба превръщат човека в параноичен:
- Заповядайте, млада госпожице! - каза спокойно Едмънд и посочи свободният стол на момата. - Препоръчвам ви кафето - добро е топло, но понякога решават, че го искаме студено. - Момичето се усмихне и се настани. За да успокои своите нерви, войникът запали нова цигара и дълбоко вдиша дима. С периферното си зрение успя да види, че има още свободни места и маси, но девойката бе решила да седне точно при него. Започна да я изучава с любопитство. На вид момичето изглеждаше твърде млада и радостна. Това го накара да мисли, че тя наскоро е завършила гимназия и сега няма постоянна работа и разнася от онези противни листовки за да изкара пари. Да това обяснение прилягаше на външният й вид, но не и на държането й. Тя се държеше уверено в себе си. Девойката дори си бе позволила да му говори на "ти" , като не се съобрази нито с униформата му, нито с по зрелия му външен вид. Шестото му чувство продължаваше да работи на пълни обороти и не му даваше мира. След кратко колебание протегна ръка към нея и се представи:
- Аз съм капитан Едмънд Черно Влечуго, офицер от армията на Нейно величество, а вие коя сте млада госпожице?

- Тук съм само на почивка, госпожице Бела. Все пак в този град мога да покажа истинската ми същност. - Отговора беше кратък и ясен. Това си бе истината. Във всеки друг град в света, хората ги хващаше страх само при споменаването на думичката "върколак". Този факт, обаче не вълнуваше много Едмънд. Все пак той бе хищник, всички останали само плячка. Веднага щом се сети за храна, мъжът огледа събеседницата си. Младо момиче с много нежна кожа и... крехко месо. Само при мисълта за това, устата му се напълни със слюнка и усещаше вкуса на плътта й. Можеше лесно да прекърши красивото вратле и да се отдаде на пир, но нещо не бе наред. Шестото му чувство не спираше да го гризе. Девойката можеше да изглежда млада, красива и невинна, но имаше и особено качество. Тя можеше да бъде вампир, демон... тогава се досети. Как можеше да бъде толкова глупав и сляп? Момичето бе ангел! Всичко се връзваше идеално. Все пак само ангел можеше да се държи така в този разяждан от омраза град. Почуства се засрамен, защото си мислеше как да я убие и изяде. Бръкна в джоба си и от табакерата си извади нова цигара. Изведнъж светът се промени из цяло. Всичко му се стори по - хубаво. Дори кафето му, което започна да му сладнее въпреки, че бе без захар. Почуства се истински жив, точно такова усещане имаше и когато залагаше. Тук интуицията му се включи отново. Какво търсеше такова същество, като нея при грешник като него? Едмънд не веднъж бе нарушавал Божите заповеди. Все пак като върколак не пропускаше възможност да убие, разкъса и изяде някой нещастник изпречил му се на пътя. Често се е напивал и е богохулствал, а сега точно в този момент едно от първите творения на Бог седеше пред него и посръбваше от същото кафе. Тук нещо просто не се връзваше. Нямаше как да я попита направо, затова подхвърли възможно най - неуместния саркастичен въпрос, който можеше да се зададе когато стоиш лице в лице с ангел.
- Е, как е да гледате създаването на света на живо и то от първият ред, госпожице Бела? - Капитана изръси въпроса си докато палеше цигарата си. Това можеше и да е последната му цигара в този живот ако бе успял да засегне по някакъв начин ангела. Момичето сякаш подскочи като чу въпроса и погледна Едмънд право в очите. Изглеждаше така сякаш мъжа, бе бръкнал в дълбока рана. Нищо чудно и наистина да бе така. Все пак сигурно тя обичаше хората и вероятно страдаше за гибелта на всеки един... за разлика от войникът, който си бе откровен мизантроп.

Рамила отпиваше от кафето, на което дори не усещаше вкуса, може би защото
вкусовите и рецептори не бяха много добри или защото то нямаше никакъв вкус.
Отговорът на Едмънт беше напълно достатъчен тя да разбере, че той изобщо не е човек, което означаваше че или е вампир, или върколак.
Но държанието му изобщо не приличаше като държанието на вампирите. Повечето от тях бяха големи флиртаджии, мислеха си че управляват света и искаха всичко за себе си, но пък понякога можеха да се окажат много добра компания. Върколаците бяха другата крайност, скромни, мили и с много добри обноски и много си мислеха, че те са най- добричките същества, които могат да се срещат, но всъщност те постоянно мислеха за храна и можеха да разкъсат на парченца дори и най - добрите си приятели. Така че явно беше, че човекът, който седи до ангелът е върколак и то от доста високо ниво. Но тя не се страхуваше от него, все пак бе ангел, а дори да се опиташе да я убие, нямаше да успее. Всъщност бе някак си безчувствена по въпросът живот и смърт.
Тя се надяваше, че мъжът не се е досетил какво всъщност е тя, но дори и да бе така нямаше да загуби нищо, въпреки че не бе много добре за нея много хора да разбират за същността `и.
Може би ако бе някой по - емоционален ден за нея, като повечето дни, щеше да го убие ако се досети или да го накара да забрави, че я е срещнал, но не и днес. Днес бе ден за почивка, ден, в който би оставила и най- върлият си враг да живее ( е бе малко вероятно, но все пак имаше голяма вероятност ).
Щом чу въпросът му изражението `и се промени, стана някак си по - сериозна. Погледна го право в очите. Въпреки че всеки би се разтопил от погледът `и, от синьо- зелените `и очи, този път те изглеждаха някак зловещо и страшничко. Може би ако на нейно място бе някой по - слаб и така да се каже чувствителен ангел, като старият `и приятел Самандриел сърцето му щеше да са разтупти, щеше да изтрие спомените на съществото и да избяга. Да той и бе доста близък и добър приятел, въпреки че бяха доста различни и сега и липсваше много.
Трябваше да помисли преди да отговори, защото ако кажеше нещо, което не трябва рискуваше да загуби много. Отпи още един път от кафето си, докато с периферното си зрение гледаше как върколакът я зяпа и чака отговор. Пое дълбоко дъх и започна да говори:
- Ами Едмънт доста е вълнуващо и притеснително, все пак ако нещо се бе объркало Вие нямаше да съществувате, но пък от една страна това щеше да е доста добре за хората. За щастие нищо не се обърка и Вие сте добре развити същества. - на лицето `и се появи една доста от една страна злобна, а от друга мила усмивка - Ами ти Едмънт, защо не си във вълчата си кажа, да не би да искаш да започнеш на ново..... на чисто?